При отец Иван от Нови хан ме отведе много, много личен проблем. 
Преди около месец оперираха голямата ми дъщеричка. По спешност. Докато чаках пред болницата се молех на Бог и обещах, че ще й направя курбан за Никулден и ще купя риба за децата, гледани от отец Иван. Между другото отдавна се канех да направя нещо за този Дом, но все отлагах – а днес, а утре, а да има повод и така… докато Бог ми помогна и вместо мен определи кога да стане. Слава Богу, всичко с дъщеря ми мина нормално, изписаха я и аз започнах да броя дните до 6-ти декември.

Малко преди това се обадих на отец Иван и се уговорихме да му пратя определната от мен сума, а той да вземе рибата. Попита ме какъв е поводът, обясних му и той от душа обеща, че по време на курбана в Дома ще прочете молитва за здравето на дъщеря ми, но ми каза, че трябва и да отидем лично. Най-добре било в неделя след литургията, за да й прочете някакви молитви. 

Нали не се съмнявате, че бяхме там. Слизам от маршрутката в центъра на Нови хан и хора ни упътват към църквата. Намираме я. Влизаме през малката дървена портичка /има и голяма/. Прекрачваме и прага на Божия храм. Попадаме в сравнително малко, скромно, топло помещение с неколцина молещи се. Върви неделната литургия. Отец Иван и още един свещеник си изпълняват всичко по канон. 

В края на службата доведоха десетина малки дечица, живеещи в приюта, построен от него, за да бъдат причестени.Толкова чисто и трогателно, че не сдържах сълзите си. Те, милите, какво им разбират балалайките, ама се наредиха едно след друго и си отваряха устенцата като малките на птичка, за да поемат нафората. Е, казвам ви, тази гледка ме разтърси! Тези невинни душици, още не знаят кои са, защо нямат дом и защо са при отец Иван, но смирено застават и чакат своето благословение. Гледаха го с такава вяра и мисля си – знаеха, че той е техният спасител. 

След службата отец Иван дойде при нас – явно непознати и неслучайно дошли в църквичката му . Веднага се сети за уговорката ни от преди дни и пое детенцето ми, за прочете молитвите. / Сега се сещам,че май не му благодарих:)))) / 

На края, този невероятен, енергичен отец гостоприемно ни покани на по кафе и побъбрихме за мисията му. Казах му,че съм журналист. А той се оказа искрено благодарен на пишещите събратя, които по един или друг повод са правили репортажи за делото му, като обясни, че ако приюта в църквата го има, съществува и в него намират подслон нуждаещите се, то е благодарение на това,че след всеки един материал стотици хора хуквали да помагат. Който с каквото може и колкото има. 

В момента в Дома на отец Иван живеят 70 души. От тях 35 деца. С очите си видях 13-дневната Цветелина и 15-годишната й майка Фиданка, които са там само от няколко дни. Има още 4-5 бебенца и деца между 2 и 10 години, и по-големички – между 12 – 20 год. 

Попитах отеца от какво имат нужда, а той откровено каза, че дрехи имат много. Одеала, завивки обаче трябвали винаги. За храната предпочита да се прави предварителна уговорка и ми разказа, че щедри хора така се престарали, че вече година ядяли макарони от една пратка и още имали:))))) Сега ще оставя координатите на отец Иван и на Дома. Идва Коледа и си мисля, че душата ни може би се нуждае от малко добри дела. Ако и вашата трепва в този момент,това може да ви е полезно:с.Нови хан п.к.2110,община Елин Пелин Дом за сираци „Свети Николай“ 
отец Иван Димитров Иванов тел.0889 53 98 75 

IBAN: BG72 UNCR 9660 1000 4116 00
BIC:UNCRBGSF 
Банка: УниКредит Булбанк,клон Елин Пелин http://www.svetinikolai.org/