ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ОТ ПРИЮТА НА ОТЕЦ ИВАН

При отец Иван от Нови хан ме отведе много, много личен проблем. 
Преди около месец оперираха голямата ми дъщеричка. По спешност. Докато чаках пред болницата се молех на Бог и обещах, че ще й направя курбан за Никулден и ще купя риба за децата, гледани от отец Иван. Между другото отдавна се канех да направя нещо за този Дом, но все отлагах - а днес, а утре, а да има повод и така… докато Бог ми помогна и вместо мен определи кога да стане. Слава Богу, всичко с дъщеря ми мина нормално, изписаха я и аз започнах да броя дните до 6-ти декември.

Малко преди това се обадих на отец Иван и се уговорихме да му пратя определната от мен сума, а той да вземе рибата. Попита ме какъв е поводът, обясних му и той от душа обеща, че по време на курбана в Дома ще прочете молитва за здравето на дъщеря ми, но ми каза, че трябва и да отидем лично. Най-добре било в неделя след литургията, за да й прочете някакви молитви. 

Нали не се съмнявате, че бяхме там. Слизам от маршрутката в центъра на Нови хан и хора ни упътват към църквата. Намираме я. Влизаме през малката дървена портичка /има и голяма/. Прекрачваме и прага на Божия храм. Попадаме в сравнително малко, скромно, топло помещение с неколцина молещи се. Върви неделната литургия. Отец Иван и още един свещеник си изпълняват всичко по канон. 

В края на службата доведоха десетина малки дечица, живеещи в приюта, построен от него, за да бъдат причестени.Толкова чисто и трогателно, че не сдържах сълзите си. Те, милите, какво им разбират балалайките, ама се наредиха едно след друго и си отваряха устенцата като малките на птичка, за да поемат нафората. Е, казвам ви, тази гледка ме разтърси! Тези невинни душици, още не знаят кои са, защо нямат дом и защо са при отец Иван, но смирено застават и чакат своето благословение. Гледаха го с такава вяра и мисля си - знаеха, че той е техният спасител. 

След службата отец Иван дойде при нас - явно непознати и неслучайно дошли в църквичката му . Веднага се сети за уговорката ни от преди дни и пое детенцето ми, за прочете молитвите. / Сега се сещам,че май не му благодарих:)))) / 

На края, този невероятен, енергичен отец гостоприемно ни покани на по кафе и побъбрихме за мисията му. Казах му,че съм журналист. А той се оказа искрено благодарен на пишещите събратя, които по един или друг повод са правили репортажи за делото му, като обясни, че ако приюта в църквата го има, съществува и в него намират подслон нуждаещите се, то е благодарение на това,че след всеки един материал стотици хора хуквали да помагат. Който с каквото може и колкото има. 

В момента в Дома на отец Иван живеят 70 души. От тях 35 деца. С очите си видях 13-дневната Цветелина и 15-годишната й майка Фиданка, които са там само от няколко дни. Има още 4-5 бебенца и деца между 2 и 10 години, и по-големички - между 12 - 20 год. 

Попитах отеца от какво имат нужда, а той откровено каза, че дрехи имат много. Одеала, завивки обаче трябвали винаги. За храната предпочита да се прави предварителна уговорка и ми разказа, че щедри хора така се престарали, че вече година ядяли макарони от една пратка и още имали:))))) 
Сега ще оставя координатите на отец Иван и на Дома. Идва Коледа и си мисля, че душата ни може би се нуждае от малко добри дела. Ако и вашата трепва в този момент,това може да ви е полезно:с.Нови хан п.к.2110,община Елин Пелин Дом за сираци “Свети Николай” 
отец Иван Димитров Иванов тел.0889 53 98 75 

IBAN: BG72 UNCR 9660 1000 4116 00
BIC:UNCRBGSF 
Банка: УниКредит Булбанк,клон Елин Пелин 
http://www.svetinikolai.org/ 


Архиви

 

юли 2008
П В С Ч П С Н
« дек    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Top Posts

  • Няма

Страници

Скорошни коментари

Blog Stats

  • 192 hits